Привет, казвам се Владимир и съм създателят на този сайт.

На 40г. съм, родом от Карлово, живущ от съвсем малък в София, висшист по две специалности. Практикувам няколко хобита, като едно от любимите ми е да пътешествам из България, да снимам разнородни обекти, акцентирайки основно върху пейзажите и богатствата на нашата природа. Това ме зарежда и ощастливява.

Девизът ми е “Човекът е човек, когато е на път!”.

Запален съм по аматьорската фотография и имам натрупана доста практика. Не се оприличавам, обаче като фотограф, а по-скоро, като свидетел на случващото се около нас. Снимам всичко, което сметна за любопитно, вълнуващо или красиво. Обичам да пиша фотописи и да ги колекционирам. Организирам различни разходки, основно с приятели с които обикаляме с джипа ми, нерядко пеш или с друг транспорт в зависимост от характера на разходката. Любими са ми смесените турове, които включват както моторизиран,  така и пешеходен преход, много спирки и изненади.

Поддържам некомерсиална страничка във Фейсбук в която организирам некомерсиални събития и събирам своите спомени под формата на фотописи. Можете да я откриете на този адрес: https://www.facebook.com/vladi.verter/

В момента разработвам и поддържаща този сайт страница във Фейсбук – 4x4memories, която ще дублира предлаганото тук.

Доста фотописи имам качени и в офроуд форума: http://www.offroad-bulgaria.com/forumdisplay.php?f=87. Ако си направите регистрация там, можете да ми влезнете в профила: verter и да изберете “последни теми”. Там ще откриете голяма част от първите ми фотописи. съвсем подредени

Възнамерявам да създам и тук раздел “Фотописи” и да ги събера всички на едно място.

 

 

Как се стигна до тук? Ето малко предистория:

Всичко започна през 2010 г., когато буквално на шега закупих евтин джип, като втори автомобил, просто за да стигам с него до вилата. Към момента карах ниско, лъскаво немско бижу – лимузина, карах на изложения. Последва нещо неочаквано и драстично. Едно невероятно силно увлечение, превърнало се в мания и променило изцяло мирогледа ми. Настъпиха драстични промени и от маниак на лъскави шосейни автомобили се превърнах в приключенец пътуващ със стари амарикански джипове.
Джиповете, като превозни средства напълно обезличиха старата ми мания и откриха пред мен цял нов свят и напрактика почти неограничени възможности за пътуване. Усетих свободата, независимостта и открих една огромна мрежа от пътища, за които дори не подозирах, че съществуват. Пътувайки започнах да виждам неподозирани красоти и природни богатстваПродължителността на деня, нощта, както и метеорологичните условия вече не бяха пречка. Това повлече крак и към любителската фотография с която скоро след това започнах да се занимавам. Исках да покажа на всички мои познати и приятели какво виждам и да ги направя съпричастни къде виртуално, къде на живо. Понеже снимките не можеха да предадът напълно възхищението ми, взех, та и прописах. Прописах фотописи и запечатвах всеки спомен визуално и вербално. По този начин спомените стават вечни. С времето всичко това стана мой начин на живот. Публикувах във известен форум и доста хора с нетърпение очакваха всеки нов епизод. Това ми вдъхна увереност, случайни хора. Хора с някаква невъзможност да пътуват го правеха с мен виртуално. С други станахме приятели с трети пътуваме заедно.

Покрай множеството разходки се научих и да планирам, да срещам трудности, да се справям с тях, да търпя понякога лишения с които да се калявам, всичко това с цел да приключенствам. Това е точната дума описваща съвкупността от горенаписаното – приключението.Това ме промени и като човек.

Вярвам, че повечето от вас едва ли подозират колко места може да се видят и посетят в малка България. Сигурен съм, защото аз самият макар и да пътувах много и преди този момент, не съм вярвал на какво още мога да стана свидетел. Колко места ще ви оставят без дъх, колко ще ви докарат до екстаз, след колко няма да спите от вълнение и колко ще ви оставят трайни спомени, дори направят щастливи, което е основната цел в живота на всеки от нас.
При всичките тези богатства на нашата държава, добавяме и 4 сезона, които могат да променят всяко познато място до ниво – непознато. Всяко посетено място повлича крак към друго. Това е причината все още да не съм спрял. Прилича на поредица от романи, колкото повече четеш, толкова по-интересно ти става и нямаш търпение да продължиш, а след като свършиш, да започнеш нов.

За тези близо 7 години имам зад гърба си над 55 000 приключенски пропътувани км, над 85 000 фотокадъра с DSLR, над 190 завършени разходки и над 100 написани фотописа. Много спомени, емоции и незабравими изживявания. Създал съм много приятелства, зарадвал съм много хора и дори само заради това си заслужава да продължавам да го правя.
Научих и познавам немалка част от пътната мрежа, ориентирам се добре и мога да организирам и планирам всичко близо до перфектното. Това вече е изграден опит на който мога да се оповавам.
Много хора ми подсказваха, че мога да се занимавам дори професионално с това и въпреки всичко, това ми остава хоби. Имам си друга професия, която харесвам, работя с удоволствие и която обезпечава финансово живота ми.

През тези години вложих доста средства за развитие на хобито ми. Джиповете са най-трудоемкото и скъпо перо от бюджета. Изискват солидно преработване и специфична поддръжка. Определено не е за всеки. Понякога съжалявам, че съм се хванал, но с времето ми минава всичко и пак се усмихвам. Трудно може да се печели от такава дейност, затова остава предимно хоби. Акцентът в моите разходки не е върху самия офроуд. Ако очаквате нещо екстремно сте сбъркали човека. Всъщност екстремното в офроуда е нещо трудно поносимо, водещо до доста риск за живота и здравето. Това го избягвам. Акцентът е върху пътешествието и природните красоти. Разбира се офроуд има достатъчно, като ако се наложи на някои места е доста интригуващ.Всичко остава в границите на разумното и целта е да остави приятен спомен, а не уплах и стрес.

Историята продължава…

Не обичам да стоя на едно място пасивно.

 

По този път стигнах до решението, да направя всичко това достъпно и за непознати хора и дойде редът на тази страничка и идеята, която стои зад нея.

Надявам се, да я оцените и да ви допадне.